ОТКРИЙТЕ БЪЛГАРИЯ

Рилски манастир – най-големият манастир в България. Основан е от най-уважавания български светец-отшелник Иван Рилски (876-946 г.). Музейната му експозиция е една от най-богатите и ценни колекции на Балканите. Манастирът има статут на ЮНЕСКО като международен паметник на културата.

Пловдив се намира в Южна-Централна част на България. Като вторият по големина град в страната, той има население от 350 000 души. През всички сезони в Пловдив цари някаква магия. Останки от антична, средновековна, възрожденска и съвременна култура съжителстват и са вплетени в ненатрапчивата, неустоима и вечна красота на този град. Те не си пречат един на друг; взаимно се допълват и обогатяват, за да превърнат Пловдив в синоним на българската история и истински световен град.

Казанлък – Долината на розите – Казанлъшката котловина е разположена между Стара планина и Средна гора и е известна със своята красота и плодородие. Разстояние до София – 220 км. В долината тече далечна река Тунджа. Известен с производството на розово масло, градът е известен като Столицата на розата.

Казанлъшката тракийска гробница – Един от най-ценните паметници на тракийската архитектура и изкуство от края на 4-ти и началото на 3-ти век пр.н.е. Намерен е през 1944 г. в калъп край гр. Казанлък. Това е най-добре запазеният паметник на тракийското изкуство в България и един от малкото шедьоври на античната живопис, с които разполагаме днес. Обявен е за паметник на ЮНЕСКО през 1979 г.

Несебър – Един от най-старите градове в Европа е разположен на красив малък полуостров в Черно море.
Старият град е включен в списъка на ЮНЕСКО за паметници на културата със световно значение.
В Несебър има около 30 църкви. Впечатляващ архитектурен паметник е и старата къща в Несебър, построена в характерния за 16-19 век стил.

Мадарски конник – намира се на 16 км. от Сумен, това е най-старият каменен релеф в Европа. Това е един от най-енигматичните паметници в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, уникален каменен релеф. Изсечен върху масивна скала с височина около 23 метра, той е представител на ранносредновековното българско изкуство. На релефа е изобразен конник в естествена поза с меч в ръка. В краката на коня има лъв, а зад ездача е изобразено ловното му куче. По една легенда, това е римски император, който е бил на лов на платото, когато паднал от скалата и умрял. Близките му го увековечават, като ангажират майстор да изсече образа му на скалата.
През 2008 г. е избран за национален символ на България.

Арбанаси – Известно като село-музей, село Арбанаси е основано в края на 15 век от християнски заселници от югозападните части на Балканския полуостров. Всички тези благоприятни условия довели до необичайния просперитет на селото през 17-18 век Арбанаси се превърнало във важен търговски център. Арбанаси е основният доставчик на лой и масло за Цариград, сега известен като Истанбул.
В наши дни в Арбанаси има 144 сгради, които са паметници на културата и историята.

Велико Търново – градът често е наричан „Градът на царете“. Велико Търново е разположен на река Янтра и е известен като историческата столица на Второто българско царство, привличайки много туристи с уникалната си архитектура. Съвременниците го описват като „пазения от Бога град”, „Великия Търнов”, „Царицата на градовете”.

Царевец – Царевец е приютявал дворците на българските императори и Патриаршията, както и редица административни и жилищни сгради, оградени с дебели стени. През Средновековието е един от основните европейски центрове на културата. Непревземаемият хълм Царевец беше най-доброто място, където можеше да се установи върховната власт на българските царе, вторият град по думи и дела след Константинопол.

ЕТЪРА – Архитектурно-етнографски комплекс „Етър” е първият от този тип в България. Намерен е на 7 септември 1964 г. Музеят се намира на 8 км южно от Габрово. Състои се от 10 предмета и е една от най-богатите и добре поддържани активни технически колекции в европейските музеи на открито. Това е причината на водното колело да бъде емблема на Етъра. Най-важната особеност на колекцията е, че всички предмети са в действие, както е било в миналото. Занаятчийската улица предлага 16 образеца на балканската архитектура, показващи оригиналния талант на възрожденските строители. Идейният проект и методиката са дело на габровеца Лазар Донков (1908 – 1976), който е и първият директор на музея. Ако искате да усетите полъха на миналото, да видите чудодейната сила на водата, течаща по улей, да се насладите на възрожденската архитектура, да съблюдавате старинни народни обичаи, то посетете Етнографския музей на открито „Етър”.

Копривщица – тук ви очакват прелестите на екологичния рай, в късчето на стара българска земя, заобиколена от планински върхове, над които грее синьото небе, изпълнено с аромат на борови сокове.
Архитектурният комплекс на Копривщица е един от малкото напълно запазени архитектурни градски ансамбли от епохата на Възраждането и през 1971 г. получава статут на национален архитектурен резерват.
Красотата на възрожденската архитектура е създадена от сръчните ръце на местните майстори на строителство, дърворезба, живопис, чието произведение на изкуството са възрожденските къщи. Те са чудесни комбинации от камък и дърво, контрасти на варосани плоскости и тъмни дървени части, екзотични стенописи и тавани, украсени с богата резба.